Тревога
В тъжните сиви есенни дни
моята мъка виж, погледни,
моите ядове горчиви, болни
на фона на птичките волни.
Ще се върне ли светлината в нашите души -
хората и доброто са най-ценния ни капитал!?
Или мафията всичко чисто тука ще задуши,
да имаме кураж, инак пътят ни ще бъде спрял!
Ще се оправим ли след 50 години,
или не сме достойни като народ?
Една е нашата майка родина.
Да се борим за нейния възход!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
