valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
12.03.2008 г., 19:30 ч.

Тревога 

  Поезия » Друга
896 0 8
Сърцето нещо ме пробожда.
Смъртта дали така боли?
Не е за тъпан мойта кожа,
продупкана с безброй игли.

Въздухът като че свършва,
а мисълта е водопад.
Не бива аз да се прекършвам
и да напускам този свят.

Не съм достигнал до предела
на своя творчески подем.
Ще надживея и орела,
създаден в стихове от мен.

Но колко острила се впиват
в мускула, туптящ във мен...
Не мога вечер да заспивам.
Тъмнее даже светъл ден.

Не се оплаквам, а мечтая
за още нежни стихове.
Страхувам ли се днес от края?
Аз зная отговорът - НЕ!

Страхувам се, че ще останат
несподелени куп неща,
които влезли в мойта памет
ще се превърнат в тишина...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво казано и написано!
    Близко и познато ми е това усещане...
    Великолепен стих! с обич, Валентин.
  • Пробождащ стих, Вальо! Дори за миг не спирай да мечтаеш, да твориш и да вдишваш с пълни гърди своята "приятна свобода"! Ще надживееш и орела, защото Бог ти е приятел, знам! Поздрави!!!
  • "Въздухът като че свършва,
    а мисълта е водопад.
    Не бива аз да се прекършвам
    и да напускам този свят."

    Красив дуел между страха от неизвестното и нуждата да победиш!
    Аплодисменти Вальо!
  • Изключителен стих, Валентин. Някак ми е близък.
    Поздравления за съвършенството.
  • Силен стих! Човек несъзнателно се спира..., заради тишината...
  • дано имаш вдъхновение за още много прекрасни стихове
    като този
  • Прекрасен поет си!Стиховете ти докосват сърцето и душата!Аплодисменти и за този!!!
  • Край винаги има!Но не в него се крие страшното... страшното е в началото,което не винаги се съобразява с нашите чувства.
Предложения
: ??:??