Тревога
Сърцето нещо ме пробожда.
Смъртта дали така боли?
Не е за тъпан мойта кожа,
продупкана с безброй игли.
Въздухът като че свършва,
а мисълта е водопад.
Не бива аз да се прекършвам
и да напускам този свят.
Не съм достигнал до предела
на своя творчески подем.
Ще надживея и орела,
създаден в стихове от мен.
Но колко острила се впиват
в мускула, туптящ във мен...
Не мога вечер да заспивам.
Тъмнее даже светъл ден.
Не се оплаквам, а мечтая
за още нежни стихове.
Страхувам ли се днес от края?
Аз зная отговорът - НЕ!
Страхувам се, че ще останат
несподелени куп неща,
които влезли в мойта памет
ще се превърнат в тишина...
Смъртта дали така боли?
Не е за тъпан мойта кожа,
продупкана с безброй игли.
Въздухът като че свършва,
а мисълта е водопад.
Не бива аз да се прекършвам
и да напускам този свят.
Не съм достигнал до предела
на своя творчески подем.
Ще надживея и орела,
създаден в стихове от мен.
Но колко острила се впиват
в мускула, туптящ във мен...
Не мога вечер да заспивам.
Тъмнее даже светъл ден.
Не се оплаквам, а мечтая
за още нежни стихове.
Страхувам ли се днес от края?
Аз зная отговорът - НЕ!
Страхувам се, че ще останат
несподелени куп неща,
които влезли в мойта памет
ще се превърнат в тишина...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
