ТРЕВОЖНО
ТРЕВОЖНО
“Език свещен на моите деди...”
Преведе ни през хиляди беди.
През времето ний минахме чрез тебе.
Ти колкото България си древен.
Но днес с модерни думички те кичим,
а ти без тях богат си, мелодичен.
Забравяме те, наш език свещен,
за срам на всеки, българин роден.
И буквите заменяме несетно,
а дадохме ги щедро на света.
С тях съхранихме словото заветно
хиляда наши, български лета.
Да бяха живи солунските братя,
те биха се срамували за нас.
Трудът им във забвение ще пратим,
накичени със чужди писмена.
Нима са срамни буквите на Кирил,
че пишем на латиница сега?
Изискване на времето ли, що ли,
е туй кощунство скверно? Докога?!
Докато стойността си осъзнаем,
от родното ли все ще се срамим?
Европа с подражание ще смаем –
бидейки сноби, кой ще ни търпи?!
“Език свещен на моите деди...”
За нов живот ти би се възродил.
не вярвам аз, че краят ти е близко,
макар да си говорим на английски.
1995 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
