Нощта пристъпва със стъпки потайни. Тревожна мистичност.

Лунни болести. Пречупен гръбнак на лунни сонати.

Животът бива разтресен: смърт, с високи нива сеизмичност.

Душата се лута в проклятия тъмни, но свои, познати.

Демонични пламъци горят непокорно сърце. Кървава пещ.

Мървешки гласища ме молят да бъда готова за нея.

Аз, вчера, детето - посмях да напиша с последната свещ

думи за нежност, опора и вяра, без песни да пея.

Тревожно очакване: уродливо създание, забулено в храчки.

Душа на парчета и облаци, вкаменена от страх.

Плах пламък и...вятър - тътен от призначни крачки.

Дъжд, кал и надежда - тревожност, в сълзи и прах.