Нощта пристъпва със стъпки потайни. Тревожна мистичност.
Лунни болести. Пречупен гръбнак на лунни сонати.
Животът бива разтресен: смърт, с високи нива сеизмичност.
Душата се лута в проклятия тъмни, но свои, познати.
Демонични пламъци горят непокорно сърце. Кървава пещ.
Мървешки гласища ме молят да бъда готова за нея.
Аз, вчера, детето - посмях да напиша с последната свещ
думи за нежност, опора и вяра, без песни да пея.
Тревожно очакване: уродливо създание, забулено в храчки.
Душа на парчета и облаци, вкаменена от страх.
Плах пламък и...вятър - тътен от призначни крачки.
Дъжд, кал и надежда - тревожност, в сълзи и прах.