Три ангела
Два ангела господни в чудна нощ видях,
поканих ги в дома си, гледах и мълчах,
познати са ми някак, близки и самотни,
стоплящи душата в тези святи нощи.
Усмивката на брат ми, сините очи...
Мълчание и тишина, не както преди,
просто ме погледна, стаята обиколи,
после тихо седна, плаче и мълчи.
Вторият с къдрици, руси и изящни,
милва ме и пъди спомените страшни,
дарява топлина, усмивка непривична,
седнала до мене - моята сестричка!
Дошли са да ме видят, търсеха и друг,
той бе до мен притихнал във всеки земен студ,
усещах го в душата, бдеше все над мен,
и никога не плачех във всеки труден ден.
Помолих ги да идват, от мъката да вземат,
и третия ми ангел никога да не отнемат,
исках да ме пази, винаги да е със мен,
исках да е тука всеки божи ден.
Във тази нош вълшебна прегърнати летяха,
отидоха си тихи и усмихнати шептяха,
два ангела вълшебни, изгубени отдавна,
до мене беше третият, най-скъпият...
На мама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
