Три Букви
475
0
1
Събудих се с чувство странно, натъжен,
три букви ми бяха отново във главата.
Те ме караха да изпитвам стария копнеж,
да съм някога с теб самата.
Три букви, красиви като пролетно цвете,
нежно озаряват моето сърце.
Три букви, невинни като малко дете,
аз искам да са в моите ръце.
Те ме карат да не искам очи да отворя,
щом теб няма аз до мен да видя.
Ах, как на това желани да отговоря,
като ангел, над теб аз да бдя.
Три букви, за две думи ме карат да се сетя,
две думи, които сърцето ми запява.
Искам само отново да те подсетя,
обичам те и никога няма да те забравя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Христов Всички права запазени
