Oct 14, 2015, 8:14 PM

Три Букви

  Poetry » Love
474 0 1

Събудих се с чувство странно, натъжен,
три букви ми бяха отново във главата.
Те ме караха да изпитвам стария копнеж,
да съм някога с теб самата.

 

Три букви, красиви като пролетно цвете,
нежно озаряват моето сърце.
Три букви, невинни като малко дете,
аз искам да са в моите ръце.

 

Те ме карат да не искам очи да отворя,
щом теб няма аз до мен да видя.
Ах, как на това желани да отговоря,
като ангел, над теб аз да бдя.

 

Три букви, за две думи ме карат да се сетя,
две думи, които сърцето ми запява.
Искам само отново да те подсетя,
обичам те и никога няма да те забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...