Три любови
Имах три любови:
Първата до края изгоря,
свалих със нея всичките окови,
отрекох всеки свян и всяка суета.
Втората отпивах бавно -
на малки глътки, сякаш фин коняк,
наслаждавах се на всяка ласка,
вдъхвах топлия ù аромат...
Отиде си. Осиротях.
Третата от недоверие претупах -
второ действие, завесата, антракт,
тук-там по някоя милувка,
шепот, тишина, целувка, мрак.
След три любови недолюбена съм,
не усетих трепет, не изпитах страх.
Дали наистина обичала съм?
Така и не разбрах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
