Nov 25, 2009, 10:46 AM

Три любови

  Poetry
1.9K 0 6

Имах три любови:

 

Първата до края изгоря,

свалих със нея всичките окови,

отрекох всеки свян и всяка суета.

Втората отпивах бавно -

на малки глътки, сякаш фин коняк,

наслаждавах се на всяка ласка,

вдъхвах топлия ù аромат...

Отиде си. Осиротях.

Третата от недоверие претупах -

второ действие, завесата, антракт,

тук-там по някоя милувка,

шепот, тишина, целувка, мрак.

 

След три любови недолюбена съм,

не усетих трепет, не изпитах страх.

Дали наистина обичала съм?

Така и не разбрах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...