viktoar (Виктория Стоянова) viktoar (Виктория Стоянова)
65
Nov 25, 2009, 10:46 AM

Три любови

  Poetry
1.9K 0 6

Имах три любови:

 

Първата до края изгоря,

свалих със нея всичките окови,

отрекох всеки свян и всяка суета.

Втората отпивах бавно -

на малки глътки, сякаш фин коняк,

наслаждавах се на всяка ласка,

вдъхвах топлия ù аромат...

Отиде си. Осиротях.

Третата от недоверие претупах -

второ действие, завесата, антракт,

тук-там по някоя милувка,

шепот, тишина, целувка, мрак.

 

След три любови недолюбена съм,

не усетих трепет, не изпитах страх.

Дали наистина обичала съм?

Така и не разбрах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0