25 нояб. 2009 г., 10:46

Три любови 

  Поэзия
1406 0 6

Имах три любови:

 

Първата до края изгоря,

свалих със нея всичките окови,

отрекох всеки свян и всяка суета.

Втората отпивах бавно -

на малки глътки, сякаш фин коняк,

наслаждавах се на всяка ласка,

вдъхвах топлия ù аромат...

Отиде си. Осиротях.

Третата от недоверие претупах -

второ действие, завесата, антракт,

тук-там по някоя милувка,

шепот, тишина, целувка, мрак.

 

След три любови недолюбена съм,

не усетих трепет, не изпитах страх.

Дали наистина обичала съм?

Така и не разбрах.

 

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • СТРАХОТНО!!!Много неща си разбрала ти .......
  • Уникално ми въздейства! Накара ме да го прочета на глас на хората около мен. Поздравления!
  • Поздрави мила много хубав стих
  • Струва ли си да напиша "за кой ли път така познато"...
    И пак душата ми въздиша от твойто стихче за кой ли път от красота излято...

    Поздрав, Адашче!
  • Много ми хареса!А тя ,Любовта,ще я познаеш...Поздравче!
  • Ще го разбереш...може би...когато дойде следващата...

    Много е хубав стиха ти, Виктория!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??