Онемей. И не искай дори да я чуеш.
Ако ти се усмихне - в хралупа се скрий.
И докато на влюбен глупак се преструваш,
изтръгни я от дъно, а после - убий.
Подари я на някой, когото да мразиш,
за това, че я има. А теб те е страх
/окуця ти душата от нейните язви/.
С кални пръсти дълбай в чистотата й грях.
Съблечи я. Докато е топла и светла,
като в божи олтар положи си я в скута.
Но докато блажен я принасяш във жертва,
вътре в теб едно цяло небе ще се срути.
© Христина Мачикян Всички права запазени