3.07.2012 г., 13:13

Три погледа любов

850 0 8

 

Три погледа любов

 

Поглед първи

 

Здравей, Любов! Със своя блясък
огрей ме в слънчевия ден!
Пресей ме като ситен пясък,
но спри завинаги при мен!

 

            В живота, още неизпитан,
            безропотно ме потопи,
            в могъщия космичен ритъм –
            дори от него да боли!

 

С копнежа – приказно далечен,
бъди ти моята мечта!
Със теб, Любов, ще бъда вечен
и ще ме има на света...  

       

Поглед втори 

        

Здравей, Любов! Животът, знаеш,
не ме превърна във герой.
Днес репчиш се, а утре – траеш...
Кошмарно дълъг сън е той.

 

            Седни, с какво да те почерпя?
            То... днес съм само на чорба,
            но ти хапни, снеми ми дерта –  
            да не разказвам за това.

 

Над болки, слабости, проблеми
аз денонощно вече бдя.
Защо така сме уморени
и кой дотука ни довя?

 

Поглед трети

 

Здравей, Любов! Стоя на тъмно,
но си ми нужна, разбери!
По пътя мой е много стръмно,
затуй при другиго иди...    

     

            Иди, например, при децата
            и целите ги попилей!
            Хвани ги право за сърцата –
            до земетръс ги разлюлей!

 

На теб, Любов, съм благодарен –
все пак направи ме сърцат,
дори от някого ударен,
да го обичам на инат!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...