3.07.2012 г., 13:13

Три погледа любов

845 0 8

 

Три погледа любов

 

Поглед първи

 

Здравей, Любов! Със своя блясък
огрей ме в слънчевия ден!
Пресей ме като ситен пясък,
но спри завинаги при мен!

 

            В живота, още неизпитан,
            безропотно ме потопи,
            в могъщия космичен ритъм –
            дори от него да боли!

 

С копнежа – приказно далечен,
бъди ти моята мечта!
Със теб, Любов, ще бъда вечен
и ще ме има на света...  

       

Поглед втори 

        

Здравей, Любов! Животът, знаеш,
не ме превърна във герой.
Днес репчиш се, а утре – траеш...
Кошмарно дълъг сън е той.

 

            Седни, с какво да те почерпя?
            То... днес съм само на чорба,
            но ти хапни, снеми ми дерта –  
            да не разказвам за това.

 

Над болки, слабости, проблеми
аз денонощно вече бдя.
Защо така сме уморени
и кой дотука ни довя?

 

Поглед трети

 

Здравей, Любов! Стоя на тъмно,
но си ми нужна, разбери!
По пътя мой е много стръмно,
затуй при другиго иди...    

     

            Иди, например, при децата
            и целите ги попилей!
            Хвани ги право за сърцата –
            до земетръс ги разлюлей!

 

На теб, Любов, съм благодарен –
все пак направи ме сърцат,
дори от някого ударен,
да го обичам на инат!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...