Да те изпратя в три през нощта

и самотно в кухнята да приседна. 
Да си направя кафе след това
и към мрака вън да погледна. 
Да размишлявам върху тази съдба
и вечно причини да търся, 
как така тя с теб ме събра, 
а всъщност сама ме прекършва?! 
Да преливат очите ми в сълзи, 
а устните в ъгълчетата да се усмихват. 
Да знам, че ще се върнеш същият
и с тази мисъл болката да притихва. 
Да те посрещна отново пред тази врата
и да помня, че все ще си тръгваш. 
Да те имам вечно до три през нощта, 
а ти завинаги душа да залъгваш.