Три в едно
В най-студения ден на годината,
с тишината на чаша коняк,
разговарям с Душата по темата,
за жени... суета... и... мерак!
Суетата тече ни във вените,
и се крие в усмивки... в лица,
с красота е дарила избраните,
а за други е... топли слова!
А жената, Душичке, какво ли е,
не достига май този куплет?
Тя навярно е миг просветление
и е Слънце... и огън... и лед!
Сякаш виждам я - бисерна мида,
заблестяла в безкрайната шир!
Щом отвори за тебе Всемира,
все едно си отпил еликсир!
За мерака... какво да ти кажа,
буйна лава под кротка земя,
не изчезва с годините даже,
а разгаря в теб страстна искра!
Мойта спътница кима приятелски,
тихо чуват се думи в нощта,
ти с Жената бъди във живота си,
те в едно са... с мерак... суета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
