Трима на люлката
416
0
0
Люлка. Виж! Ела, любима!
Да се полюлеем двама.
Да политнеме нагоре,
че да стигнем и звездите.
И в просторите ни сини
да останат и следите
на въздушните ни стъпки.
Нейде там - между звездите,
звездна люлка ще си вържем,
наш'та радост да развържем...
Слизаме ли казваш, мила?
Вие ти се свят?! Защо ли?
Че си бременна, така ли?
Но това е радост, мила!
В мене има нова сила.
В люлката сме били трима!
Боже! Две деца и трето,
още неродено даже.
Нека
щастие да ни накаже!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
