Триптих: видения...

1.

Единствено със водни и́скри

облечена излезе от морето,

а аз изтръпнах ужасе́н от риска:

да ослепея, ако я погледна...

... но тя отмина дръзко-грациозно

и в шлейфа от възторженост след нея –

закре́та тъжно хро́мата възможност,

че да я видя пак, ще доживея...

2.

На нощта от лунният восък

искам да те извая

и с Първото докосване

гърдите ти да направя...

Като диви портокали

със тъмни пъпки в средата

и когато ги погаля –

да се втърдяват на камък...

... а в ханша ще позакръгля

и бедрата ще поизтегля,

та щом ги залюлееш и тръгнеш:

да се спира Светът... Да те гледа!...

3.

Тъй дълго търсих най-красивата звезда

понеже исках аз на тебе да я нарека...

Но прахът отвеян от „Кумовата слама“*

пилееше над мене мъдрост пропиляна...

... и гледах дълго, дълго този Звездосвод –

увиснаха над мен звездите като плод,

но щом ръце протегнах да ги обера:

Илюзията проумях в любовната игра...

21.10.2019.                                                   

*в българския фолклор – Млечния път