26.11.2010 г., 11:03 ч.

Тристан 

  Поезия » Любовна
700 0 4

Стиснал зъби, затворил очи,

старата дружба зарових.

 Пепел ръсих, дано не личи

как я удавих в отрова.

 

Дълго мамих със свито сърце,

скрит зад фалшивите думи.

Бях предателят с мръсни ръце,

хищникът с поглед безумен.

 

Денем тичах по твойте следи,

вятър – в косите ти свирех.

Нощем, гол под студени звезди,

хиляди пъти умирах.

 

Най-накрая те имах, любов,

имах те тялом и духом -

теб поисках, на всичко готов,

даже небето да рухне.

 

Всяка нощ, от любов онемял,

с поглед лицето ти галя -

знам, отново за теб бих предал,

жертвени клади бих палил.

© Вакрилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??