verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
Nov 26, 2010, 11:03 AM

Тристан 

  Poetry » Love
630 0 4

Стиснал зъби, затворил очи,

старата дружба зарових.

 Пепел ръсих, дано не личи

как я удавих в отрова.

 

Дълго мамих със свито сърце,

скрит зад фалшивите думи.

Бях предателят с мръсни ръце,

хищникът с поглед безумен.

 

Денем тичах по твойте следи,

вятър – в косите ти свирех.

Нощем, гол под студени звезди,

хиляди пъти умирах.

 

Най-накрая те имах, любов,

имах те тялом и духом -

теб поисках, на всичко готов,

даже небето да рухне.

 

Всяка нощ, от любов онемял,

с поглед лицето ти галя -

знам, отново за теб бих предал,

жертвени клади бих палил.

© Вакрилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??