Тристан
Стиснал зъби, затворил очи,
старата дружба зарових.
Пепел ръсих, дано не личи
как я удавих в отрова.
Дълго мамих със свито сърце,
скрит зад фалшивите думи.
Бях предателят с мръсни ръце,
хищникът с поглед безумен.
Денем тичах по твойте следи,
вятър – в косите ти свирех.
Нощем, гол под студени звезди,
хиляди пъти умирах.
Най-накрая те имах, любов,
имах те тялом и духом -
теб поисках, на всичко готов,
даже небето да рухне.
Всяка нощ, от любов онемял,
с поглед лицето ти галя -
знам, отново за теб бих предал,
жертвени клади бих палил.
© Вакрилов All rights reserved.
