Трошливи мисли
ТРОШЛИВИ МИСЛИ
Отдавна не бях се замислял
Над някои прости неща –
От сложност тъй често хартисвах,
Че беше ми втръснал света.
Живеех си някак безлично,
Безвкусно и постно дори;
Не чаках реалност различна
Край мене да се възцари.
Забравях, че има закони
На Нютон, на Джаул, Ферми;
Не знаех, че времето гони
Без прошка броените дни.
Оставях се то да ме носи
Нагоре, надолу – навред;
Случайните мои въпроси
Загърлях с уиски и лед.
Но ето, ледът се пропука
И хлътнах в студена вода.
Това ме потресе, поука
Ще трябва да си изведа.
Дали ще намеря пътека
Към истински сухия бряг
Или ще догонвам далеко
До днес изтървания влак?
1980
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Всички права запазени
