ТРОШЛИВИ МИСЛИ
Отдавна не бях се замислял
Над някои прости неща –
От сложност тъй често хартисвах,
Че беше ми втръснал света.
Живеех си някак безлично,
Безвкусно и постно дори;
Не чаках реалност различна
Край мене да се възцари.
Забравях, че има закони
На Нютон, на Джаул, Ферми;
Не знаех, че времето гони
Без прошка броените дни.
Оставях се то да ме носи
Нагоре, надолу – навред;
Случайните мои въпроси
Загърлях с уиски и лед.
Но ето, ледът се пропука
И хлътнах в студена вода.
Това ме потресе, поука
Ще трябва да си изведа.
Дали ще намеря пътека
Към истински сухия бряг
Или ще догонвам далеко
До днес изтървания влак?
1980
© Динко Всички права запазени
Пожелавам успех и на лирическия, и на мъдрия
автор! Поздрави!