Jan 16, 2014, 5:33 PM

Трошливи мисли

896 0 7

ТРОШЛИВИ МИСЛИ

 

Отдавна не бях се замислял

Над някои прости неща –

От сложност тъй често хартисвах,

Че беше ми втръснал света.

 

Живеех си някак безлично,

Безвкусно и постно дори;

Не чаках реалност различна

Край мене да се възцари.

 

Забравях, че има закони

На Нютон, на Джаул, Ферми;

Не знаех, че времето гони

Без прошка броените дни.

 

Оставях се то да ме носи

Нагоре, надолу – навред;

Случайните мои въпроси

Загърлях с уиски и лед.

 

Но ето, ледът се пропука

И хлътнах в студена вода.

Това ме потресе, поука

Ще трябва да си изведа.

 

Дали ще намеря пътека

Към истински сухия бряг

Или ще догонвам далеко

До днес изтървания влак?

 

1980

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трошливи мисли с актуално и мъдро послание!
    Пожелавам успех и на лирическия, и на мъдрия
    автор! Поздрави!
  • Много ми хареса заглавието! Въпреки трошливостта в него, в крайна сметка мислите си остават доста стабилни
  • Предвид упоменатите автори на закони, съвсем по студентски си съставил протокол и си извел решение...с лек въпросителен тон...но и времната бяха такива, нали върна ме години назад, Динко! благодаря ти!
  • Хубаво заглавие, хубав текст под него.
    Главните букви ме пообъркаха малко, но това е поправимо
  • Трошливи мисли - чудесна творба!
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...