Не пожелах да стана гимнастик,
че строга бе проклетата диета.
От малък имам видим зъбен тик,
все дъвча нещо, всъщност е кюфтета.
Не пожелах да стана депутат,
лъжата не понасям органично,
не ме зачита родния ми град,
наследатво нямам никакво парично.
Не пожелах да стана и овчар.
Не вярвам във успеха на стадата.
В лутане успях да стана стар...
Търсят млади с опит за заплата.
Не пожелах да спирам да летя.
Криле си нямам, но духът е мощен.
Преследвам всяка пръкната мечта
и много нови даже, пръквам още.
Но пожелах си здраве и късмет
за мен и всички близки мои хора.
Гледам смело винаги напред!
Каквото мисля, все това говоря!
И ето ме на пътя на честта,
броя години - моите жълтици.
Приятел на молива и листа
и труден за калъпи и матрици.
© Валентин Йорданов Всички права запазени