Трудна прошка
Георги Костодинов
Трудна прошка
Нима е толкоз трудно да простиш?
Нима е толкоз трудно да забравиш?
Най-лесно е за теб да ме виниш!
Страхуваш ли се за да го направиш?
Веднъж ли аз прощавах и мълчах?
Веднъж ли срещах утрото неспала?
За теб тогава най-добрата бях!
И пак така със страст съм те желала!
Заспиваше до мене уморен
а аз притихвах да не се събудиш
и чаках търпеливо ден след ден
като преди отново да ме любиш!
Но ти едва ли ще ме разбереш?
Не си усетил още самотата
когато няма при кого да спреш,
а времето ти чука на вратата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
