Трудни хора
Има хора жестоки - не предлагат ти рамо да плачеш,
има хора корави и да хленчиш пред тях те е срам.
Сякаш нямат сърце, сякаш болката нищо не значи
пред зениците остри, по-безмълвни от каменен храм.
Те безмилостно срещат и горчивия стон, и сълзата,
не прегръщат съчувствено, не тешат и не дават съвет.
Да очакваш от тях с теб да плуват в реки на тъгата,
все едно е, от дявол, да си купиш за рая билет.
Те са с твърда ръка, а лицата им - късчета мрамор,
хладнокръвно проникват на парливата скръб в същността
и спокойно мълчат, но пронизват те с погледа само,
без да искат да знаят дали имаш и нямаш вина.
Те смущават, пред тях някак гола душата усещаш,
оправдания нямат, а лъжа пък съвсем не върви,
но без дума да кажат, си подават ръката гореща,
а очите им строги с кротка власт заповядват "Стани!"
Ни словесен порой, нито мисъл по вятъра пращат,
не играят героя чувствителен в театър нелеп.
Без да мигнат, за силата, данък житейски си плащат
и с усмивка уверена, просто застават до теб.
Тези хора са редки и се срещат веднъж на години,
идват в страшна минута, в най-кошмарно трънливия ден,
безподобно проклети, по-тръпчиви и тежки от вино...
И, незнайно защо, някак странно, приличат на мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
