Има хора жестоки - не предлагат ти рамо да плачеш,
има хора корави и да хленчиш пред тях те е срам.
Сякаш нямат сърце, сякаш болката нищо не значи
пред зениците остри, по-безмълвни от каменен храм.
Те безмилостно срещат и горчивия стон, и сълзата,
не прегръщат съчувствено, не тешат и не дават съвет.
Да очакваш от тях с теб да плуват в реки на тъгата,
все едно е, от дявол, да си купиш за рая билет.
Те са с твърда ръка, а лицата им - късчета мрамор,
хладнокръвно проникват на парливата скръб в същността
и спокойно мълчат, но пронизват те с погледа само,
без да искат да знаят дали имаш и нямаш вина. ...