15.02.2007 г., 13:20

Трудно е...

899 1 12
Трудно е...

... да моля за помощ,
когато не мога сама
пътищата да откривам;
мисля си – моя е тази вина,
с карта се хваща кормило.

... да моля за помощ,
когато отпускам ръце
отмаляла, без жар и без сила;
мисля си – така ги махах край мен,
поне да бях ги калила.

... да моля за помощ,
когато думите спят
и аз ги будя страхливо;
мисля си – да бях си сверила гласа,
сигурно пея фалшиво.

... да моля за помощ,
когато не виждам добре
и всичко се слива във сиво;
мисля си – очи да присвия поне,
късогледство се компенсира.

... да моля за помощ,
когато е пусто край мен,
а е бурно морето, и диво;
мисля си – толкова хора пред мен,
са чертали в моретата дири.

... да моля за помощ,
когато истините си скривам
даже от мене самата. Тогава?
Мисля си – няма вълшебство, което
вместо мен да е живо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно си го написала!Браво.Със сигурност нямаш нужда от помощ, за да пишеш стихове.
  • Мисля си – няма вълшебство, което
    вместо мен да е живо...

    Няма заместители, Доли. Отново смислен и изпипан стих.
  • Златке, Гергана, благодаря и на вас, наистина е изповед.
  • Страхотна си! Много, много ми хареса стиха ти! Браво!
  • Искрена изповед!
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...