Трудотерапия
Работата не обича, правела човека гърбав.
Всеки ден по мацки тича – пременен, нахален, лъскав.
Инфлуенсър го раздава, тъй изкарвал си парите.
А пък дрога, че продава, знаят даже и врабците.
Но наскоро, най-случайно, в Бентлито се нещо скърши
горе някъде в Балкана, в махала от десет къщи.
Няма там сервиз, таксита... Пък за Нет, да не говорим.
Връзка с телефон опита – без обхват. Kакво да стори?
Старци пият в механата, бистрят новини предишни.
Булките им вън ги чакат – над седемдесет годишни.
– Как в града се стига? – пита.
Казват: – Рейс дотук пътува.
Всяка събота пристига, а в неделя заминува.
– Но сега е понеделник.
– Значи, трябва да почакаш.
Ще те приютим. И зелник ще си хапнеш, ако плащаш.
– Ми да си платя със дрога, че за секс сте малко стари.
Рече Пена: – Как го мога, но ако Иван ни свари...
И за дрога не ламтиме, семе от коноп ни стига.
Не случайно народихме тука толкоз дечурлига.
Ти на нивата ще идеш, кукуруза ще копаеш.
И така, безплатен фитнес що е, бързо ще узнаеш.
Цяла седмица се труди, пансиона си заслужи.
С мускули сдоби се луди, с тен и зачервени бузи.
Върна се в неделя в къщи. В понеделник рано стана
и без даже да се мръщи, той на работа се хвана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дунеловски Всички права запазени
