В тенджерата ври фасулът,
утре първи е април.
Всички мене пак ще хулят –
скришом съм го пресолил.
Вън, в галошите на стрина,
две яйца набързо скрих,
без шамари, ако мина,
ще ви се похваля в стих.
Знам, че съм си беладжия,
туй от татко май съм взел,
хлябът – натопен в ракия,
клъвна старият петел.
Дядо ме наказа строго –
троскот да плевя и щир.
—" Работи, до тъмно, Гого"! –
каза. —"Та да има мир."
И плевя с последни сили,
за бели съм уморен.
Ето ти априлилили –
трудов на шегата ден.
© Надежда Ангелова Всички права запазени