28.09.2010 г., 16:50

Трябва да съм сама, Мюриъл

1.5K 0 23

 

хайде тръгвай мюриъл

аз ще остана още малко

защото имам да се сбогувам с лятото

после ще помахам след теб мюриъл

с бяла мокра кърпичка

ще ти пожелая здраве и щастие

и абсолютно нищо друго

защото е без значение

когато няма да си с мен

тръгвай мюриъл

 

хайде мюриъл отлитай

крилата които направих за теб

са съшити със здрави конци

тези с които ти мюриъл

ме плетеше и оплиташе

докато беше лято

но вече не е

отлитай мюриъл отлитай

 

сега трябва да съм сама

да се престоря че ми е тъжно

за да има съдържание лятото

да има какво да ме връща

стъпвам по небивалици като теб мюриъл

все в минало време

остави ме да се сбогувам с лятото

отивай си мюриъл

хайде трябва да съм сама

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнува, едно такова омърлушено и мъркащо..И изплетено.
    Весела Коледа и Щастлива 2011 година!
  • Ох, право в сърцето ме прободе с това "преиначената представа, или липсата на представа, от литература" ...
    ...и да сме наясно - я не чукча...
    Приятна вечер!
  • Така е, Рондисима, срещам ти ника често наоколо, но това не означава, че преиначената представа, или липсата на представа, от литература ще я подмина "ей така"...

  • Идеми
    Не го отричам...наблегнала съм единствено на това, че аз лично не го възприемам ...
    ... и даже си те чета най-редовно и въпреки

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...