Трябва да забравя...
Защо изобщо се появи в живота ми?
Аз ли те повиках? Или ти сам дойде?
Да, вярно! Тогава само мисълта за теб
ме радваше, но сега... Сега - не е така!
Днес... днес е много по-различно!
Вместо радост, мисълта за теб носи
само мъка, а спомените - жестока болка...
А болката и мъката раждат сълзи...
... И ето, пак отронвам поредната сълза!
Сълза подир сълза! Плача и не мога да спра!
Плача за онова, което се случи между нас и
за онова, което не се случи - което никога няма да се случи!
Но ти нямаш за нищо вина, както и аз!
Кой е виновен, че моята любов ще остане
несподелена, мечтата ми - несбъдната,
а сълзите ми - неизтрити?... Никой...!
... Затова просто трябва да забравя...!!!
Аз ли те повиках? Или ти сам дойде?
Да, вярно! Тогава само мисълта за теб
ме радваше, но сега... Сега - не е така!
Днес... днес е много по-различно!
Вместо радост, мисълта за теб носи
само мъка, а спомените - жестока болка...
А болката и мъката раждат сълзи...
... И ето, пак отронвам поредната сълза!
Сълза подир сълза! Плача и не мога да спра!
Плача за онова, което се случи между нас и
за онова, което не се случи - което никога няма да се случи!
Но ти нямаш за нищо вина, както и аз!
Кой е виновен, че моята любов ще остане
несподелена, мечтата ми - несбъдната,
а сълзите ми - неизтрити?... Никой...!
... Затова просто трябва да забравя...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Рускова Всички права запазени
