19 июн. 2007 г., 20:59

Трябва да забравя... 

  Поэзия
1229 0 3
Защо изобщо се появи в живота ми?
Аз ли те повиках? Или ти сам дойде?
Да, вярно! Тогава само мисълта за теб
ме радваше, но сега... Сега - не е така!

Днес... днес е много по-различно!
Вместо радост, мисълта за теб носи
само мъка, а спомените - жестока болка...
А болката и мъката раждат сълзи...

... И ето, пак отронвам поредната сълза!
Сълза подир сълза! Плача и не мога да спра!
Плача за онова, което се случи между нас и
за онова, което не се случи - което никога няма да се случи!

Но ти нямаш за нищо вина, както и аз!
Кой е виновен, че моята любов ще остане
несподелена, мечтата ми - несбъдната,
а сълзите ми - неизтрити?... Никой...!

... Затова просто трябва да забравя...!!!

© Полина Рускова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато болката заговори и боговете мълчат !!!!
  • "... И ето, пак отронвам поредната сълза!
    Сълза подир сълза! Плача и не мога да спра!
    Плача за онова, което се случи между нас и
    за онова, което не се случи - което никога няма да се случи!"
    Незнам защо но тази част ми хареса най - много!Продъжавай в същия дух Поли!УСПЕХ
  • И аз трябва да забравя, но забравя ли се тъй лесно? Стихотворението ми харесва много. Получаваш 6
Предложения
: ??:??