Отиваш си ти,
а зимата дойде -
аз чувствам заледено
моето сърце.
Как искам да останеш,
да ме стоплиш със една целувка,
но НЕ, ти реши да ме забравиш
и сама да ме оставиш.
Вече мина месец-два,
а аз умирам от студенина
и ето, идва пролетта,
и започвам аз да се топя.
И чувам птиците да пеят,
и виждам твоето лице,
и тръгвам аз към тебе
със разтворени ръце.
© Йоанна Недялкова Всички права запазени