Отиваш си ти,
а зимата дойде -
аз чувствам заледено
моето сърце.
Как искам да останеш,
да ме стоплиш със една целувка,
но НЕ, ти реши да ме забравиш
и сама да ме оставиш.
Вече мина месец-два,
а аз умирам от студенина
и ето, идва пролетта,
и започвам аз да се топя.
И чувам птиците да пеят,
и виждам твоето лице,
и тръгвам аз към тебе
със разтворени ръце.
© Йоанна Недялкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави