Тръгнах за село
Тръгнах за село. Природата, хората,
родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората?
Няма ги.
И къде ми е пътят, по който назад ще се връщам?
И него го няма.
Само диви треви, заметнали паяшки мрежи.
Наклякали храсти зло изпод вежди заничат.
И между тях – за малко да не я забележа! –
една подивяла лозница.
Дървета обърнали гръб,
а слънцето като гущер ме гледа учудено:
как така, как така,
с паяжина ме върза за себе си лошият ден?
Господи, ако е сън, дано начасà се събудя!
Господи, ако не е, дано никой не идва след мен.
(от "СтиховеЙ")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
