Тръгнах за село
Тръгнах за село. Природата, хората,
родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората?
Няма ги.
И къде ми е пътят, по който назад ще се връщам?
И него го няма.
Само диви треви, заметнали паяшки мрежи.
Наклякали храсти зло изпод вежди заничат.
И между тях – за малко да не я забележа! –
една подивяла лозница.
Дървета обърнали гръб,
а слънцето като гущер ме гледа учудено:
как така, как така,
с паяжина ме върза за себе си лошият ден?
Господи, ако е сън, дано начасà се събудя!
Господи, ако не е, дано никой не идва след мен.
(от "СтиховеЙ")
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз се върнах, Райчо. Започнах да ремонтирам срутеното и съм щастлив, защото се чувствам като създател. Поздравления за избраната болна тема!
-
Всичко се е изнизало между пръстите ни като пясък,само дълбоко в сърцето е останала болката, която неможе да се обвие дори и в паяжина!Вълнуващо стихотворение!Поздрави!
-
Тъжно... пълна разруха...
-
Каква оболяваща душата поетика!Благодаря ти за преживяната емоция,остана в мене твоят стон!!
-
Тъжно, но реално! Поздрави за стиха!
-
Тъжно...
-
Колкото и пъти да го чета и слушам от теб, винаги откривам нещо ново! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Грозната и страшна реалност усетих!Боли от всичко това!