13.07.2017 г., 10:50

Тръгвай си

788 0 0

Тръгвай си, 
не се обръщай ти. 
Защо се връщаш?
Недей така, ти си никоя за моята душа!
Отивай си при своя мъж, 
при който уж щастлива си сега. 
Отивай си при онзи, който те плени, 
видях любовта ти колко струва. 
Сълзите си недей хаби, 
нямаше те, когато бършех своите, нали?
Твоето сърце ли пожела този път
или против него обърна в насрещното движение. 
Катастрофата бе неизбежна, 
и ти за него бе поредна, 
нарани те и бягаш тук, 
може би за да те спася...
Отдавна храмът затворил е за теб, 
спасението търси някъде навън, 
сред бурни ветрове и дъждове, 
един подслон имаше и го унищожи, 
когато плаках, не се интересуваше от моите сълзи, 
сега плачеш ти и виждаш как сърцето ми студено е за теб. 
Болката те унищожава, 
слабостта ти надделява 
и по пътя на болката поемаш. 
Забравена от всички, 
изоставена от този, който изостави 
осъзнаваш, какво си изпуснала,
осъзнаваш, че няма как вече да го имаш 
и как в живота си оставаш като лист,
с който вятърът студен, озъбен, с тебе си играе.
Автор Б.Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...