Тръгвай си, 
не се обръщай ти. 
Защо се връщаш?
Недей така, ти си никоя за моята душа!
Отивай си при своя мъж, 
при който уж щастлива си сега. 
Отивай си при онзи, който те плени, 
видях любовта ти колко струва. 
Сълзите си недей хаби, 
нямаше те, когато бършех своите, нали?
Твоето сърце ли пожела този път
или против него обърна в насрещното движение. 
Катастрофата бе неизбежна, 
и ти за него бе поредна, 
нарани те и бягаш тук, 
може би за да те спася...
Отдавна храмът затворил е за теб, 
спасението търси някъде навън, 
сред бурни ветрове и дъждове, 
един подслон имаше и го унищожи, 
когато плаках, не се интересуваше от моите сълзи, 
сега плачеш ти и виждаш как сърцето ми студено е за теб. 
Болката те унищожава, 
слабостта ти надделява 
и по пътя на болката поемаш. 
Забравена от всички, 
изоставена от този, който изостави 
осъзнаваш, какво си изпуснала,
осъзнаваш, че няма как вече да го имаш 
и как в живота си оставаш като лист,
с който вятърът студен, озъбен, с тебе си играе.
Автор Б.Димитров