11.12.2012 г., 20:23

Тръгвай - закъсня

498 0 0

Не искам повече, не мога
да се боря за изгубени лета,
аз исках да живея в пролет,
ти с дъх на зима
прогони любовта.


Не искам да очаквам,
в търпение се похабих,
ти думите не ги изпълни,
а болката в чашата преляла
аз с последен дъх отпих.

Отлетяха всички чувства -
последна птица, закъсняла

за есенното тръгване.
Избледняха всички трепети -

дърветата въртяха ги в обръчи.

 

Сега не питай,
преминах през всичките сезони.

Не докосвай -

сетивата ми изстинаха

като изстиване на парещи кестени.

 

Тръгвай, тръгвам и аз,
изгубих си ятото, изгубихме лятото,

но полетът ми остана.
Сега вятърът ме прегръща

... и чупи ръцете ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...