Не искам повече, не мога
да се боря за изгубени лета,
аз исках да живея в пролет,
ти с дъх на зима
прогони любовта.

Не искам да очаквам,
в търпение се похабих,
ти думите не ги изпълни,
а болката в чашата преляла
аз с последен дъх отпих.

Отлетяха всички чувства -
последна птица, закъсняла

за есенното тръгване.
Избледняха всички трепети -

дърветата въртяха ги в обръчи.

Сега не питай,
преминах през всичките сезони.

Не докосвай -

сетивата ми изстинаха

като изстиване на парещи кестени.

Тръгвай, тръгвам и аз,
изгубих си ятото, изгубихме лятото,

но полетът ми остана.
Сега вятърът ме прегръща

... и чупи ръцете ти.