Fifolina011 (Една майка)
1 1
24.11.2016 г., 11:54 ч.

Тръгвам 

  Поезия » Друга
482 1 4

Тръгвам, отново тръгвам, мамо.

Та нали така ми пожела?

Вместо да лежа на твойто рамо,

в живота да се справям сам-сама..

 

А сега защо едва ме пускаш,

полуразплакана на входната врата?

За последен път на стълбите ме гушкаш,

и ми казваш „умната“.

 

Зная, че не ти е лесно

аз също не съм свикнала така,

като стане нещо интересно,

да не го разкажа на мама у дома.

 

И на мен ми липсват много,

разговорите и караниците дори.

Като излизах как ме гледаше с тревога,

и будуваше, чакайки ме до зори.

 

Но вече тръгнах, мамо.

Напуснах обичайната среда.

Сега, да лежи на твоето рамо,

идва ред на моята сестра.

© Една майка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И ние сме били такива, но сега разбираме колко е трудно да си майка! Добре дошла и от мен!
  • Благодаря за посрещането! Приятелка психолог сподели, че винаги е по-трудно за този, който изпраща и остава на перона. Порастналото ми момиче вече пътува към новия си живот....и по пътя си ми пише и изпраща стихове.
  • Такъв е животът. Децата порастват и в един момент отлитат. А ние оставаме с насълзени очи с надеждата по-често да се сещат за нас. Поздравления и добре дошла!
  • Добре дошла!
    Припомни ми моето прощаване с баба ми, когато заминавах за Русия. В насълзените ѝ очи прочетох онова което не можа да ми каже...
    Надявам се вашата раздяла да е краткотрайна.
Предложения
: ??:??