Тръгвам
Тръгвам, отново тръгвам, мамо.
Та нали така ми пожела?
Вместо да лежа на твойто рамо,
в живота да се справям сам-сама..
А сега защо едва ме пускаш,
полуразплакана на входната врата?
За последен път на стълбите ме гушкаш,
и ми казваш „умната“.
Зная, че не ти е лесно
аз също не съм свикнала така,
като стане нещо интересно,
да не го разкажа на мама у дома.
И на мен ми липсват много,
разговорите и караниците дори.
Като излизах как ме гледаше с тревога,
и будуваше, чакайки ме до зори.
Но вече тръгнах, мамо.
Напуснах обичайната среда.
Сега, да лежи на твоето рамо,
идва ред на моята сестра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Една майка Всички права запазени
