Тръгвам, отново тръгвам, мамо.
Та нали така ми пожела?
Вместо да лежа на твойто рамо,
в живота да се справям сам-сама..
А сега защо едва ме пускаш,
полуразплакана на входната врата?
За последен път на стълбите ме гушкаш,
и ми казваш „умната“.
Зная, че не ти е лесно
аз също не съм свикнала така,
като стане нещо интересно,
да не го разкажа на мама у дома. ...