Тръгвам
Тръгвам, отново тръгвам, мамо.
Та нали така ми пожела?
Вместо да лежа на твойто рамо,
в живота да се справям сам-сама..
А сега защо едва ме пускаш,
полуразплакана на входната врата?
За последен път на стълбите ме гушкаш,
и ми казваш „умната“.
Зная, че не ти е лесно
аз също не съм свикнала така,
като стане нещо интересно,
да не го разкажа на мама у дома.
И на мен ми липсват много,
разговорите и караниците дори.
Като излизах как ме гледаше с тревога,
и будуваше, чакайки ме до зори.
Но вече тръгнах, мамо.
Напуснах обичайната среда.
Сега, да лежи на твоето рамо,
идва ред на моята сестра.
© Една майка All rights reserved.
