koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
31.10.2017 г., 1:00 ч.

Тръгвам нагоре 

  Поезия » Философска
408 1 10

Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.

От земната чаша последно отпивам.

Оставям я долу да пълни я друг

орач на земята със божия плуг.

 

Растях на земята ни кръгла със болка.

По пътя си ходех във тясна двуколка.

И губех се в него нагоре широк –

останах си смъртен с научен урок.

 

Сега се усещам: с ума си съзирам,

че пак ще се раждам, щом тука умирам.

И горе ще бъда безсмъртен безкрай...

Навярно това е желаният Рай.

 

Затварям очите от мъка и горест

да стихне във мене душевната болест.

И тръгвам нагоре със зрима следа,

душа си спасявам от земна беда.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??