koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Oct 31, 2017, 1:00 AM

Тръгвам нагоре 

  Poetry » Phylosophy
369 1 11

Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.

От земната чаша последно отпивам.

Оставям я долу да пълни я друг

орач на земята със божия плуг.

 

Растях на земята ни кръгла със болка.

По пътя си ходех във тясна двуколка.

И губех се в него нагоре широк –

останах си смъртен с научен урок.

 

Сега се усещам: с ума си съзирам,

че пак ще се раждам, щом тука умирам.

И горе ще бъда безсмъртен безкрай...

Навярно това е желаният Рай.

 

Затварям очите от мъка и горест

да стихне във мене душевната болест.

И тръгвам нагоре със зрима следа,

душа си спасявам от земна беда.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??