Тръгвам си...
Към трънливи истини до днес вървях.
И всяка моя стъпка все кървеше.
Как иска ми се силна да не бях!
И светът така двуличен да не беше.
Сблъсквах се със хора. И с проблеми.
Решавах без да мисля. Някак си от раз.
От инат загърбвах себе си. И тебе.
Нали не се и случи нищо между нас?
И боса аз вървях през калдъръми.
Уж имах най-удобните обувки.
Наум редях си думи... Думи,
които исках да ти кажа без преструвки.
Но нищичко така и не продумвам.
С ината винаги сме двама подръка.
Обувките си тихичко обувам
и тръгвам си от твоята душа.
Галя Кутулева
© Галя Кутулева Всички права запазени