Тръгвам си...

Тръгвам си...

Към трънливи истини до днес вървях.
И всяка моя стъпка все кървеше.
Как иска ми се силна да не бях!
И светът така двуличен да не беше.

Сблъсквах се със хора. И с проблеми.
Решавах без да мисля. Някак си от раз.
От инат загърбвах себе си. И тебе.
Нали не се и случи нищо между нас?

И боса аз вървях през калдъръми.
Уж имах най-удобните обувки.
Наум редях си думи... Думи,
които исках да ти кажа без преструвки.

Но нищичко така и не продумвам.
С ината винаги сме двама подръка.
Обувките си тихичко обувам
и тръгвам си от твоята душа.

Галя Кутулева