Тръгвам си, свърши вече всичко.
Отдалечихме се много, нали?
Тръгвам си и не усещам нищо,
дори не ме боли.
Разделят ни толкова хора,
разделя ни дори любовта.
Но аз не искам и не мога
да крия повече глава в пепелта.
Знам, че после ще ме заболи.
Ще боли както всеки път е боляло,
когато уморен от моите очи
целуваш друго нечие тяло.
И после наситен на чужди целувки,
измръзнал от други студени ръце.
Идваш да се стоплиш в моите прегръдки
и да разбиеш отново мойто сърце.
Не мога повече да ти прощавам,
тръгвам си и няма да се върна.
Дори не мога да те съжалявам
защото ти в такава ме превърна.
© Малена Всички права запазени