Тръгваш. Бързаш много.
Все едно, че дявол срещу теб стои.
Страх ме е да те догоня,
страх ме е, ще ме отхвърлиш ти.
Искам да ти кажа: “Стига!
Спри се! Остани при мен!"
Сърцето бие, в гърдите се надига,
пронизвам те със поглед ужасèн.
Защо си тръгваш? Къде отиваш?
Нима не виждаш щастието тук?
Нима си мислиш, че ще стигнеш
далеч без мойте допир, поглед, звук? ...