Тръгваш
Тръгваш. Бързаш много.
Все едно, че дявол срещу теб стои.
Страх ме е да те догоня,
страх ме е, ще ме отхвърлиш ти.
Искам да ти кажа: “Стига!
Спри се! Остани при мен!"
Сърцето бие, в гърдите се надига,
пронизвам те със поглед ужасèн.
Защо си тръгваш? Къде отиваш?
Нима не виждаш щастието тук?
Нима си мислиш, че ще стигнеш
далеч без мойте допир, поглед, звук?
Нима ще тръгнеш и забравиш
моментите на щастие и смях
и спомените ще оставиш
безследно да изчезнат, като прах?
Щом искаш - тръгвай!
Аз нямам сили да те спра.
Но знай - сърцето ми пронизваш
дълбоко, все едно стрела.
След теб ще страдам много, зная -
за мен ти беше любовта.
И нищо, че душата ми изгаря,
аз нямам сили да те спра!
© Симона Неделчева All rights reserved.
