Ти тръгна си,
далеч си ти от мен,
дали е късно
да извикам подир теб?
Дали ще чуеш
моя стон плачевен,
изтръгнат от сърцето
в знак на ярост и сълзи.
Ще протегна ръката си,
жално драпаща,
опитвайки да стигне
по-близичко до теб.
Няма друго,
освен любов да ти предложа,
любов голяма,
колкото цялото море.
Не знам дали ти стига
това, което ти предлагам,
но това е моето сърце,
това е моето богатство
и всичко е за теб.
© Виктория Михайлова Всички права запазени