22 апр. 2009 г., 00:19

Тръгваш

644 0 0

Ти тръгна си,

далеч си ти от мен,

дали е късно

да извикам подир теб?

 

Дали ще чуеш

моя стон плачевен,

изтръгнат от сърцето

в знак на ярост и сълзи.

 

Ще протегна ръката си,

жално драпаща,

опитвайки да стигне

по-близичко до теб.

 

Няма друго,

освен любов да ти предложа,

любов голяма,

колкото цялото море.

 

Не знам дали ти стига

това, което ти предлагам,

но това е моето сърце,

това е моето богатство

и всичко е за теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...